понеделник, 8 февруари 2010 г.

край на пиесата и край на главата за куртизанките


Докато са на масата англичанинът прави няколко остроумни забележки относно непоколебимостта и силното желание на Казанова да го убеди, че не се е насладил на благоволението на М.М.

Мъри: - Невъзможно е да проявите такъв голям интерес в тази работа, ако сам не сте влюбен в божествената монахиня.
Казанова: - Ако бях влюбен, то бих бил за съжаление, тъй като ще трябва да се огранича само с ужасната стая за разговори.
Мъри: - Аз бих плащал с удоволствие по сто гвинеи месечно за привилегията да я посещавам при решетката за разговори, което ме подсеща, че сега трябва да ви изплатя онези сто дзекини, на които се бяхме обзаложили. (изважда от дрехата си една кесийка, която предварително е подготвил и я дава на Казанова)
Казанова: - (изненадано) О благодаря ви приятелю, наистина се радвам, че не ви дължа аз тази сума, защото тук бе заложена честа на една невинна жена и аз бях сигурен, че се касаеше за една отвратителна клевета.
Мъри: - Аз ви благодаря, скъпи приятелю, че ги спечелихте в тази игра и ми дадохте възможността мога да поставя на място графа измамник, който е по-долен и от най-долния сводник.

В два часа след полунощ, се чува тихо почукване на външната врата. Иноченция запазва самообладание и не казва и дума.

Казанова: - Ето го, идва! Бъдете разумен, можете да бъдете сигурен, че ще признае всичко.

Той застава в предверието зад вратата след като превърта ключа на входната врата, Капучефало влиза и вижда Мъри и хубавицата. Пристъствието на трети забелязва едва когато чува превъртането на ключа във вратата зад себе си. Обръща се и вижда Казанова, когото познава.

Капучефало: - А, това сте вие! Така да бъде. Но надявам се разбирате необходимостта да се пази тайна.
Мъри: - (разсмива се) Бъдете така добър да седнете сега (държи в ръце пистолетите отнети от жената и ги посочва с единия стола където да седне графа) Къде ще я заведете сега преди разсъмване?
Капучефало: - В жилището й.
Мъри: - А може би не защото е много вероятно двамата да отидете в затвора.
Капучефало: - (самонадеяно) Не, не мисля. Историята би вдигнала твърде голям шум и шегобийците няма да са на ваша страна. (обръща се към Иноченция) Хайде, обличай палтото си и да вървим!
Мъри, който е останал спокоен и невъзмутим се приближава и налива чаша вино, която подава на графа.
Капучефало: - (без да показва, че е обезпокоен вдига чашата с нагла усмивка) Пия за ваше здраве! (и изпразва чашата)
Мъри: - Брилянтът на пръстена ви е забележителен. Бих ли могъл да го разгледам отблизо?
Капучефало: - Наистина този камък никога не остава незабелязан (сваля пръстена си и любезно го дава на англичанина да го разгледа)
Мъри: - Намирам, че е съвършен! Колко платихте за него?
Капучефало: - Струваше ми четиристотин дзекини.
Мъри: - Задържам го за тази цена (поставя пръстена в джоба си)

Капучефало навежда глава.

Мъри: - Впечатлен съм от скромността ви (разсмива се) Иноченция, може да се облечете и да си тръгнете с вашия благороден приятел.
Тя облича палтото си на мига, двамата се поклонят ниско и излизат.
Мъри: - (извиква зад гърба му развеселен) Сбогом, своднико на монахини!
Казанова: - (останал сам с Мъри се впуска към него и го прегръща) Благодаря ви, приятелю! Наистина останах впечатлен от вашата въздържаност, благодаря ви защото един скандал щеше да постави трима невинни в много неудобно положение.
Мъри: - Бъдете спокоен, виновните ще получат наказанието си, без някой да може да допусне каква е причината.

След което Казанова слиза до приземния етаж, за да повика Тонина да се качи при тях, англичанинът й предлага на венециански чаша вино, скромно и миловидно тя благодари, но отказва. Мъри я поглежда с пламенни очи, изпива още две или три чаши вино, докато с Казанова се смеят на начина по който мошениците са напуснали сцената и след като виното свършва Мъри изразява с най-топли думи своята благодарност за вечерята и си тръгва.

Следва малка сцена на ревност, Тонина разкрива опасенията, че Казанова тази вечер й е изневерил, но когато той я прегръща и доказва, че се въздържал и се е запазил свеж за нея, тя се успокоява и заговоря за смешния начин, по който приятелят му англичанина говорел венециански.

епилог

На другия ден след обяд Казанова отива в манастира и при решетката за разговори разказва всичко на М.М. Тя го изслушва с жадно внимание и докато той разказва на лицето й се отрязават вълненията, които изпитва. С голямо удоволствие тя приема факта, че маската към която предишната вечер е придружила Казанова е бил английският посланик, но проявява най-благородно презрение, когато съобщава твърдението му, че би давал на драго сърце сто гвинеи месечно, за да може да я посещава при решетката за разговори. Ядосана му, е за това, че си е въобразявал, че я е притежавал и че изобщо си мислил, че притежава „портрета й”, тъй като не вярвала последния да има каквото и да е прилика с нея. Преди Казанова да си тръгне тя му казала, че честта й изисквала да се убие граф Капучефало, тъй мизерникът я е оскърбил толкова силно, че тя не можела да му прости. Казанова й обещал да се погрижи за него, ако посланикът не се справи до една седмица с него. Оказва се, че М.М. е знаела за Тонина и че най-искрено се радвала на щастието на своя приятел.
След няколко дни след един обяд у Мъри, на който Лейди Мъри била поканила и Казанова, той узнал че посланикът бил разказал цялата история за мнимата монахиня на г-н Кавали, секретарят на държавната инквизиция и той вчера той му съобщил, че всичко е уредено, за да бъде удоволетворен. Граф Кафучефало бил изпратен в родината си Кефалония, като ми било забранено да се връща във Венеция, а проститутката била изчезнала.
Няколко дни след тази вечеря посланикът се самопоканил в казиното на Казанова в Мурано, където докато били на масата той намерил отново за много забавна и учтива Тонина, която не излязла от границите на приличието. На другия ден Мъри писал на Казанова, че е влюбен в неговото момиче и ако е съгласен да му я отстъпи ще й даде едно напълно обзаведено жилище, при условие, че ще може да я посещава там когато пожелае и тя му осигури всички права на един щастлив любовник. Щял да й подържа една прислужница и една готвачка и ще й дава 30 дзекини месечно за трапеза за двама, като доставя допълнително вината. Освен това щял да й предоставил една годишна рента от двеста дуката годишно, с която тя ще може да разполага една година след като е живяла с него. И оставил осем дни, за да му съобщи Казанова нейния отговор.

И нека с този хепиенд приключим главата за любовта и парите. Тонина, след като се разплакала, че Казанова иска да я остави, признала, че предложението на англичанина било изключително щедро и той й предлагал онова, което Казанова никога не можел да й предложи. Казанова прекарал с нея един от най-щастливите дни в живота си, сигурно същото по-късно си е мислел и Мъри. Само след няколко дни англичанът и Тонина били като влюбени гълъбчета, Казанова ги посещавал като приятел, а мястото на Тонина заела по-малката й сестра Барберина. След това Казанова дал няколко урока по танци на една анемична пациентка на доктор Ригелини и не след дълго се озовал в затвора под Оловните покриви на Палацо Дукале, откъдето успял да избяга след около девет месеца и именно това бягство, а не любовните му приключения го направило изключително известен в Париж, където за начало се установил.

Две години по-късно Мъри заминал за Константинопол, където в продължение на двадесет години бил представител на английското правителство пред Високата порта.
През 1778 година той се върнал във Венеция, в която несъмнено бил влюбен, с намерението да завърши живота далеч от всякакви сериозни занимания, но се разболял и умрял в лазарета осем дни преди изтичането на предписаната карантина.


ХІІ

Прочутите венециански куртизанки постепенно заприличали на проститутките от който и да е друг град, за които секса е преди всичко начин за придобиване на пари. В продължение на няколко века там останала традицията да се показват от прозорците с разголени гърди и затова един мост между сестиере Санта Кроче и Сан Поло и до сега се казва ponte delle Tette, моста на циците, тъй като от прозорците на отсрещната къща проститутките показвали гърдите си, за да привличат клиенти. Днес тези прозорци са със затворени капаци, а жените, които използват тялото си, за да подържат по-висок стандарт на живот и/или да се сдобият с пари вече показват гърдите си по кориците на мъжките списания, в късните часове по някои телевизии и по всяко време в интернет.

1 коментар:

  1. Eми,
    много ми харесва да си събера 2-3 поста и да си ги прочета заедно. Тези дни имах проблем с нета и често ми се разпада връзката, но исках да ти кажа, че си личи колко дълбоко и задълбочено е отношението ти към Венеция! Виждам, че имаш и нов последовател Ивох!

    ОтговорИзтриване