неделя, 2 май 2010 г.

da Rioba decapitato При обезглавената статуя на Риоба


В sestiere Канареджо в близост до къщата, в която е живял Тинторето (за да я видите тук в блога трябва да кликнете на етикета Тинторето или на етикета casa), та на две крачки от нея е Campo dei Mori, кампо на маврите, а самата фондамента се нарича Fondamenta dei Mori заради скулптурните фигури на търговци, един от които е на емблемата на palazzo Mastelli наречен del Cammello, "с камилата" именно заради релефа поставен на фасадата, която гледа към канала. Този не особено голям релеф изобразява мъж в ориенталски дрехи, пред една добре натоварена камила. Този палацо Мастели от ХV век е на номер 3381 на Campo dei Mori, а релефа със ориенталеца и камилата, сложен на фасадата обърната към водата, показва произхода на собствениците, пристигнали във Венеция, както се твърди през 1112 г. и станали част от богата класа на венецианските търговци.


Мастели притежавали кораби и внасяли подправки, в един момент, когато касите на Републиката се нуждаели от помощта им, били приети и сред венецианските благородници, а човека с камилата на фасадата към водата продължил да се свързва в съзнанието на хората с другите три загадъчни статуи на ориеналски търговци, които изпъкват от стените на съседната сграда (някога вероятно също притежание на Мастели).


В една хроника от ХVІІ век в Библиотека Марчана те са посочени като предците именно на семейство Мастели. В тази хроника се разказва за трима братя Риоба, Санди и Алфани, избягали от Мореа с много пари и установили се във Венеция, където построили дом, на който били изобразени собствените им фигури. Това може би е само градска легенда, но името Риоба се чете на вързопа, който държи на раменете си ъгловата статуя наречена и затова Риоба, на която пък през ХІХ век бил добавен един внушителен метален нос. Загубила отдавна оригиналния от мрамор, и отличаваща се с добавения впоследствие масивен нос от желязо статуята, станала наричана Sior Antono Rioba или naso di ferro ("Железният нос") през нощта срещу 1 май тази (2010) година е останала и без глава. За кражбата или вандалската постъпка се информих от два блога, този на Пиера, която шегувайки се говори за полтъргайст (реших, че това е поредната венецианска мистерия на която тя се спира, когато мернах новия й пост, Пиера обожава мистериите и измисля все някакви такива ефектни заглавия), а после и от блога на Фаусто, както винаги подобаващо илюстриран със снимки на статуята преди и след обезглавяването.

Това, което мога да кажа е, че според мен не става дума за вандализъм и че едва ли ще намерят главата на Риоба на дъното на някой канал. Тази глава, най-вероятно вече е на път към някоя частна колекция, след като дълго е представлявала безмерно изкушение за някой встрастен колекционер обсебен от големия метален нос, заместил отдавна липсващия такъв в мраморната глава, почти преди два века.

Статуите на търговците на Campo dei Mori, са датирани от края на ХІІІ век и началото на ХІV, преди или след като семейство Мастели се установили тук, защото техния палацо, който сега се издига на това място е от ХV век и е бил посроен или напълно обновен през Куатроченто в една зона на града, в която вече се е била установила общността от дошлите от изток търговци, левантинци, араби или египтяни, ако се съди по останалите две статуи, които са с чалми.

Името Риоба обаче станало скъпо на колективната памет и дало живот на един персонаж Сиор (от синьор, господин) Антонио Риоба, нещо като статуята на Паскуино в Рим, на която във Рим от ХVІ век били приписвали и закачани сатири наречени pasquini на български пасквили, написани от остри и безжалостни анонимни пера и четени и обсъждани от всички.


Сега Сиор Риоба е останал без глава и новината за това се е разнесла много бързо, от уста на уста вчера из Венеция. На първи май сутринта когато собственикът на съседното заведение изнасял торбите с отпадъци от предишната вечер две туристки французойки му казали, че главата на Риоба я няма, той погледал към статуята и се поразил, като не я видял. След това се обадил в полицията и на мястото на ванадлизма пристигнал и новия кмет, където вече се били събрали мнозина граждани и гости на града. Фаусто минал привечер, за да документира липсата с фотопарата си и тук добавям линк към неговия пост, да видите и снимките.

CLICK HERE TO SEE FAUSTO'S POSTING ILLUSTRATED Vandalismo a Venezia

Счупена била витрината и на близкото ресторантче “Da Rioba”, сиреч “При Риоба”, гостилница, горещо препоръчвана и в английския сайт italy heaven, който редовно четях преди да открия блога на Фаусто, от който вече се информирам какво се случва във Венеция. Дори съм проучвала менюто на това заведение и тук ще приложа суровия вариант на текста, бях написала за моя венециански гайд. Вече толкова други проекти, че не знам дали ще го завърша до края на годината.


"При Риоба” е „гостилница” или малък ресторант на Фонадмента на Милосърдието (Fondamenta della Misericordia) където според англичанина от italy heaven е чудно да се прекара вечерта. Твърди се, че храната е качествена и интересна, а в менюто качено на сайта аз харесах доста неща.
Предястията откриват традиционните baccalà mantecato (сушена треска), sarde in saor (запържени и овкусени сардини) и schie (предполагах, че за нещо такова се казва „ни риба, ни рак”, оказаха се онези малки скариди) и трите гарнирани с polenta (което е италианския качамак, който може да бъде бял или жълт, аз лично във Венеция съм виждала само бяла полента) следват раци и калмари и вегетариански вариант с тиквички, домати и пармезан. „Първите” т. нар. primi piatti започват с друго традиционно за Венеция блюдо – bigoli in salsa. Тези bigoli са вид макарони с дупка, а салсата, т.е. соса с който се сервират, вероятно варира. Във венецианската дума bigoli буквата „l” е почти неуловима, направо не се прознася в местния говор. Друго едно предложение за първо са tagliolini neri fatti in casa con scampi e asparagi, черни домашни талиолини със скариди и аспержи. Ризотото с калмари, скариди и крем от бялата част на праза е минумум за двама човека. Това ризото ще го намерите в менюто на италиански като Risotto con calamari, scampi e crema di porri (minimo per 2 persone). И последното, което аз ще препоръчам са „домашните” прясно приготвени ньоки от картофи с капесанте (онези красиви миди като мидата на която е стъпила Венера при появата си от вълните в картината на Ботичели или като ветрилообразната украса в други ренесансови картини представящи Божията майка на трон с младенеца в ръце и в компанията на светци като в картината на Пиеро дела Франческа с Федерико да Монтефелтро, господаря на Урбино, в доспехи на колене пред трона на Богородица, за да измоли милостта й, в тази картина има и едно яйце, особено отчетлив детайл, над главите в нишата с форма на подобна на разтворено ветрило мида, този тези миди наричани на френски миди Сен-Жак са носели през ХVІ век прекрепени на дрехите пилигирмите тръгнали на поклониение и преживяващи главно от милостиня и така мида може да се види на дрехата на единия от двамата сътрапезници на възкръсналия Христос в Лондонската „Вечеря в Емаус” на Караваджо, но вече ще затварам тази скоба, което би могла да се превърне в отделен и картинно илюстиран пост), та препоръчвам направените по домашному картофени ньоки с капесанте, „глави на светци” както е превела тези миди на бъргарски Райна и ангинари. Ангинари казва италианско-българския речник за carciofi, артишок превеждат англоезичните речници. Този зеленчук е най-често срещаното насъждение на островите във венецианската лагуна и в земите около Венецианския залив, особено добре вирее там и дава висока производителност, защото може да се бере три-четири пъти годишно. Тези ньоки ще намерите в менюто като Gnocchi di patate freschi fatti in casa con cappesante e carciofi.
Вторите също са доста интересни и рибата е така приготвена, че не се нуждае от допълнителна гарнитура. В този гостилница ще намерите риба приготвена по начин, които едва ли ще срещнете другаде. Филето барбуна на фурна е върху канапе от овкусени ангинари или артишок с италианския балсамен оцет, aceto balsamico (Filetti di Triglia al forno, su fondo di carciofo e riduzione di balsamico); филето от рибата orata, която у нас се продава с гръцкото си название ципура, се сервира върху легло или тортичка от спанак (Filetto di Orata su tortino di spinaci), а калкана (rombo) на фурна със сметана пристига придружен в чинията с рукола, онази крехка зелена или морава салата и в сос от зелени подправки.
Ако накрая решите вместо десерт да си поръчате сирена има и такива, които вървят с чаша розе. Менюто, качено в интернет (без цени) в гостилницата може да варира. Ако се разходите по Фондамента дела Мизерикордия през лятото, пролетта или ранната есен ще видите външните маси на „Риоба” при номер 2553. Ако обаче не се отседнали в Канареджо ще ви преведа указанието от сайта как да стигнете до там. Ако от Страда Нова сте виждали паметника на Паоло Сарпи при църквата „Санта Фоска” може да следвате само втората част от инструкциите. А ето как да се ориентирате от спирката на линия 1 „Сан Маркуола”:
От спирката на Сан Маркуола продължете направо и минете веднага вдясно по Ponte Storto (Кривия мост, единствения крив мост в Канареджо, казвам го защото във всеки от шестте сестиери има по един крив мост, а в Кастело даже два).
Следвайте пътя (ляво, дясно, ляво) до Rio Tera Madalena. Завийте надясно, минете по моста Сант`Антонио и след 50тина метра наляво покрай паметника на Паоло Скарпи минавайки по моста при църквата Санта Фоска. Продължете направо и вървете направо, ще минете моста Zancani и все така направо ще стигнете до моста S.Marziale. Тогава завийте наляво и продължете по Fondamenta della Misericordia покрай Рио дела Мизерикордия. Ресторантът се намира на кръстовището с Calle Larga (широката calle), там ще видите и обезглавената статуя на Риоба. А главата с металния нос оттук насетне ще може да се види само на снимки. Въпреки, че общината може да поръча нова, освен, че със сигурност ще сложи камери за видеонаблюдение пред останалите статуи с чалми на Campo dei Mori.

www.rioba.it

Няма коментари:

Публикуване на коментар