След като видяхме лицата на няколко представители на семейство Пезаро, каквито са били през първите 20 години на ХVІ век, обезсмъртени от ръката на великия художник Тициан трябва да кажа, че не всички техните наследници са се радвали на благосклонността на Божията майка. Особено лишен от тази благодат бил Леонардо Пезаро, лудата глава на семейство и брат на онзи Джовани, който дал началото на строежа на Ка` Пезаро през 1652 г. и няколко години по-късно бил избран за дож през 1658 г.
Буйният Леонардо, заедно с шумните си млади приятели патриции удивил града с не една изцепка като трупал негативи за семейството, които достигнали кулминацията си с убийството на някой си Поло (или Паоло) Лион, убит с цел да бъден обран по време на някакво празненство в малките часове на нощта. Леонардо, свикнал да не се съобразява с нищо и да получава на всяка цена, отнова, което желае, бил осъден на вечно изгнание от Съвета на 10-те като преди това бил лишен от благородническата си титла и всички свои имущества. Изгнаничеството му продължило 15 години, впоследствие било опростено, но на твърде висока цена и при много тежки условия, които трябвало да гарантират добродетелността му до края на живота му.
Брат му, Джовани Пезаро, брилянтен дипломат и опитен политик, избран за дож на 8 април 1658 и починал на 30 септемри 1659, бил именно човека, който започнал изграждането на новия дом на мястото на други имоти на семейството, които били погълнати от новия строеж. Останал вдовец той тайно се оженил за собствената си икономка и с това предизвикал гнева на венецианците, които не могли да понесат една догареса, бивша прислуга и пеели по улиците:
Да живее Пезаро с каруцата
Трябва да отиде в затвора за кражби
И заради последната си лудост –
Взел си бил за жена дона Мария.
Тук е момента да кажем откъде се е взела тази „каруца” и за какви „кражби” всъщност става дума. Пезаро държали монопола и на сухоземния път от Фузина където се разтоварвали и натоварвали стоките от корабите към сушата, с други думи както бихме казали днес били концесионери на магистрала.
И ето нещо свързано с завещананието на Джовани, дож на Светлейшата република само за 17 месеца. Както подобавало на един дож Пезаро , в завещанието си той отделил 12 000 дуката за изграждането на собствената му гробница в левия страничен кораб на църквата Фрари, до семейния олтар с картината на Тициан „Божията майка с младенеца и дарителите Пезаро”. А да направи монументалния проект за тази гробница, която да го приюти за вечни времена след смъртта бил ангажиран архитекът, който работел за семейството, а именно Балдасаре Лонгена. Ето и гробница на дожа Пезаро във Фрари, която с черните статуи на роби с прокъснани на коленете панталони е наистина уникална сред погребалните монументи на дожове, които могат да се видят във Венеция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар