Построен е в средата на ХV век от семейство Бембо, които скоро започнали нови модификации, следвайки стила на късната венецианска готика и декоративния модел на Палацо Дукале. Двата водни входа с леко извита островърха арка показват, че при построяването си дома е бил замислен като двуфамилно жилище. А двете езафори (с шест арки) на лоджите на първия и втория piano nobile са със заемки от украсата на лоджата на Палацо Дукале. Не са много частните дворци по Канал Гранде, чиито лоджи краси трафаретния четрилистник над арките на лоджата, запазената "марка" на Двореца на дожите.
Традиционните за венецианската архитектура двойки монофори от двете страни на лоджите (тук с шест островърхи арки) на първия и втория piano nobile също са богато украсени и по източно издължените им върхове са увенчани с неизменното готическо цвете в една продълговата рамка завършваща прозореца.
Балюстрадата, с която фасадата завършва има за цел да прикрива терасата на покрива и последния издигнат през ХІХ век по-навътре етаж. Тази балюстрада малко нарушава хармонията на готическите трафори особено на втория piano nobile, но вече е станала част от общата композиция на фасадата и окото всъщост бързо свиква с нея.
Както при всички останали сгради от готическия период и тук не се знае кой е автора на проекта. Не се знае много и за първите собственици на палацото преди 1629 когато Аниезе Рениер го продава на Франческо Пизани Морета, наследник на Николо Пизани, венециански благородник, участвал в заседанията на Големия Съвет от 1307 до 1328 г. и дал началото на един от най-важните родове във Венеция, които преживели падането на Републиката. Не случайно в герба на семейство Пизани се появава лъва, могъщия символ на Венеция и на нейния светец покровител евангелист Марко.
От един от синовете на този Николо Пизани, на име Бертучи, който станал банкер тръгнало названието на един клон на фамилията наречен „дал банко” (с банката), докато от другия му син Алморò тръгнали онези линии на фамилията, които живеели близо до църквите „Санто Стефано” и „Санта Мария Дзобениго” наричана впоследствие „Санта Мария дел Джилио”, Девата с лилията. Тези семейства били наричани „Морета”, название, което идвало от името Алморò на техния прародител. През годините благодарение на добре обмислени бракове двата клона „Дал Банко” и „Морета” натрупали добри капитали и впечатляващи недвижими имоти.
След смъртта през 1737 г. на последния мъжки наследник на клона Морета – Франческо Пизани-Морета, който купил този палацо на Канал Гранде, двуфамилния палацо преминал в наследство на дъщеря му Киара, която пък била омъжена за един Пизани „Дал Банко” с цел продължаване на фамилното име. Киара, заедно със синовете си, които били прокуратори на Сан Марко, се заела да реконструирала палацото, който вече не бил в добро състояние. За начало Киара и синовете й решили да бутнат една готическа външна стълба във вътрешния двор към втория етаж (подобни стълби водещи към първия piano nobile могат да се видят във вътрешния двор на няколко венециански частни дворци като Ка Д`Оро, палацо Контарини дела Порта дел Феро в сестиере Кастело, както и в двора на Университета Ка` Фоскари може да се види външната стълба, реставрирана 1902 г., която е водела към първия piano nobile на единия палацо Джустиниан, днес част от Университета. В замяна на външната стълба, Киара и синовете й желаели да имат вътрешно парадно стълбище, което да отвежда към горните етажи и наели архитекта Андреа Тирали, който вече бил направил едно такова представително стълбище, отвеждащо до традициония portego превърнат в бален салон в Ca’ Sagredo.
Такова стълбище искали да имат и в палацо Пизани-Морета и то било изградено. Вътрешният двор бил намален, но на кого му трябвал външен вътрешен двор във века на частните балове.
По време на тази реконсрукция залите били украсени с прекрасни гипсови декорации с позлата, а най-известните художници съвременници на семейството на Киара изрисували таваните и стените. От четката на Якопо Гуарана се появила Светлината, която побеждава сенките и тъмнината и Аполон със сутрешните часове.
Но още преди да бъде нает Гуарана през 1743 г. Джамбатиста Тиеполо изрисувал тавана на една стая със Срещата на Венера и Марс (римските богове представени в човешки облик и като любовници, не двете планети, които носят техните имена и от които се твърди, че са жените и мъжете), а между 1745 и 1746 г. Джамбатиста Пиацета изрисувал за Пизани-Морета едно голямо платно със Смъртта на Дарий (днес в музея Ка` Рецонико), тъй като най-прочутата картина в колекцията на Киара Пизани Морета била на Веронезе изобразявала Семейството на Дарий в краката на Александър Велики. Тази картина на Веронезе след смъртта на Киара била продадена на Лондонската Национална Галерия за 13 650 лири стерлинги от един от наследниците на фамилията.
Вторият син на Киара, Ветор се оженил тайно за едно момиче на име Тереза Дала Ведова, от средите на дребната венецианска буржоазия и когато това се разчуло, неподходящата съпруга била принудена да се скрие в един манастир и да роди там сина на Ветор, кръстен Пиетро, който бащата не могъл да припознае, тъй като междувременно бил принуден да се ожени отново за жена от своя ранг, от която имал една дъщеря, която получила името на баба си, Киара. Когато през 1775 г. Ветор Пизани умрял, синът му Пиетро предприел необходимото, за да получи наследството си и това се превърнало в прецедент в историята на Венеция. Младият Пиетро, красив и добре възпитан, спечелил симпатиите на благородниците и на обикновенни хора. В започнатия процес той имал за ответна страна чичо си Пиетро, прокуратор на Сан Марко, който не искал и да си помисли, че може да остави на този свой „нелегитимен” племеник голямото богатство на семейството. Но бил принуден, по начин далеч по-справедлив от начина, по който брат му бил принуден да се откаже от първия си брак. Трибуналът съставен от патриции дал право на племенника и чичото прокуратор трябвало да му отстъпи заедно с различни движими и недвижими имоти едно наследство от 600 000 дуката, огромна сума за онези времена. Освен това младежът получил титлата граф на Баняоло.
След неговата смърт през 1847 г., палацо Пизани-Морета бил наследен от една от трите му дъщери омъжена за някой си благородник на име Джусти дел Джардино. Днес палацото принадлежи на нейните наследници, които го подържат във великолепно състояние (благодарение на скъпите куверти за празненствата, които се организират там по време на Карнавала и сватбените тържества за богаташи).
Това е един от малкото случаи, в които венециански палацо след падането на Републиката не е бил препродаван и не е минавал от ръка на ръка и все още пази духа и красотата, които са му придали неговите ранни обитатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар