Всички тези собственици на части от Ка` Д`Оро довели до плачевно състояние къщата и така през 1802 г. някой си Джакомо Пеци, човек на сделките, закупил една по-голяма част от нея като „полуразрушена”, успявайки да влезе във владение една през 1808 г. Не след дълго Ка д`Оро била продадена на Моизе Конелиано, който пък на свой ред я продал през 1846 г. на руския принц Александър Трубцой, който искал да я подари на една известна балерина от онова време, Мария Талиони, по която напълно си бил загубил ума, и разбира се й направил този подарък, за да се радва на благоволението й.
Тази Талиони, която триумфирала във венецианския балетен театър „Гало” досещ името на църквата в непосредствена близост до него Сан Гало имала безмерен успех в две балетни постановки „Дъщерята на Дунав” и „Ловът на Диана”, но се славела и като истинска „колекционерка” на палаци по Канал Гранде. Когато руският принц й подарил Ка` д`Оро тя вече притежавала палацо Джустиниан Бузинело при църквата Сан Апонал, Палацо Корнер Спинели при сегашната спирка на vaporetto Сант`Анджело и Палацо Джустиниан Лолин между църквите Сан Самуеле и Сан Видал. За нея получаването на Ка Д’Оро било като сбъдване на най-голямата й мечта, но за приказния дом построен в средата на ХV век от Марино Контарини, вече били настъпили тежки времена. Танцуващата „дива”, в желанието си да го реставрира ангажирала един нашумял архитект, който се прочул с повторното изграждане на операта „Ла Фениче” след един опустоштелен пожар в първата половина на ХІХ век. Тази архитект, родом от Ферара, на име Джовани Батиста Медуна се развихрил като истински Атила в Ка Д’Оро. Не питаел никакво уважение към изработеното с толкова любов от старите майстори Раверти и Бон или просто следвал прищевките на новата господарка на дома, разкарал „брокатената” vera da pozzo (кладенец за събиране на дъждовна вода) от червен веронски мрамор, разрушил откритата стълба в двора, махал мрамори, капители, сменял подовите настилки, дори отворил нови прозорци на фасадата. Истинската катастрофа, която свила сърцата на всички любители на архитектурата. А балерината „рециклирала” материал от Ка д`Оро, за да разкрасява другите си владения по Канал Гранде. Времето обаче неумолимо летяло и тя се пренесла в небесните селения, след като преди това се била разделела с няколко от своите палаци по Канал Гранде.
В последните десет години на ХІХ век маркиз Таволи купил Ка Д’Оро и за престиж дал под наем там два апаратамента. Първият прочут наемател бил Помпео Молменти, автор на една внушителна „История на Венеция в частния живот” и сенатор на Кралство Италия. В другия апартамент се настанила прочутата Анина Морозини, сред чиито поклонници бил и германския император Вилхелм ІІ.
(следва продължение)
гледката към Канал Гранде в едната и в другата посока (изток и запад) от лоджата на втория етаж на Ка` Д`Оро
Няма коментари:
Публикуване на коментар